четвъртък, 28 февруари 2008 г.

ТИ МЕ НАМЕРИ 2005г

Когато сядам пред платното,
Отново се замислям аз,
Как Ти направи мене:
Извая ме от кал и пръст.

И,видя Ти се угодно,
Дари ме с Твоя дъх,
Да живея ме направи,
С любов положи всеки щрих.

Накрая с обич ме погледна
Докато стоях във Твоята ръка,
Видя живота си във мене
И ми каза:”Ти си Моя дъщеря!”

После ме роди в света
И порастнах без да Те познавам.
Не познавах бащина ръка
И греха започна да ме завладява..

Светът ми каза ,че съм грешка,
Че в него няма място за мен,
Че ме е отхвърлил и няма,
Няма да има щастлив за мене ден.

Изпрати лъжата,
Като проходилка за греха,
Бях никоя,бях ничия,
Започнах сама да търся смъртта.
Но тогава Ти ме намери
И безусловно ме прие,
въпреки калта по мене,
прегърнаха ме Твоите ръце.

Ти изгони лъжата,
Застана между мен и смъртта.
Припомни ми кой Си,
Припомни ми ,че Си моят Баща!

Вече не съм ничия,
Ти ме взе и ме заведе у дома,
Даде ми Своето Име,
Направи ме едно от Твоите деца.

А светът?О,той избягаJ!
Избяга далече със своите лъжи.
Смъртта и скръбта заедно със вината
ЗАВИНАГИ на Кръста Ти победи!!

И сега стоя пред платното,
Пред неговата белота,
В него се оглежда животът ми
-нов,облечен в Твойта чистота.

И всеки щрих,който нанасяш
Рисува Теб върху мен.
Срещам погледа Ти ,о,Боже,
И по-щастлива съм с всеки нов ден.
Какво мога да кажа?!
Как мога днес да Ти благодаря?
Господи Исусе,ОБИЧАМ ТЕ!
Татко,Ти Си най-добрият Баща!Благодаря Ти!

ЖИВЕЯ ПОРАДИ ВЯРНОСТТА ТИ

Животът ми е крехък
Като нощна пеперуда:
настигне ли я силен повей
-отнася я в гонитба луда,
колко лесно е да се погуби!

Животът ми е само лъх,
Връзките ми са незрими.
И един единствен дъх
От смъртта дели ме!

Ако само и за миг
Ти за мен забравиш,
Ако не чуеш моя вик
Или в буря ме оставиш,

Животът ми би се изгубил,
Би преминал в същия час,
В бурята би бил погубен
Бих изчезнала аз!

Животът ми крепи се
Не на връзки явни,
Не на нещо или някой,
А ЕДИНСТВЕНО на Твойта вярност!!

П С А Л М

Ще благославям Този,
Който пази сърцето ми..
Ще се радвам с песен,
Ще танцувам във дома Господен,
Защото моят Бог ми отговаря
И е благоволил в желанието на душата ми.
Ще благославям Името на Силния!
Да!!Ще Го величая!
Приготвил е трапеза за мен-
Душата ми се наслаждава в изобилие.
Ще се радвам,защото Господ ми стана наследство!
Защото е чул викът ми и ми е отговорил!
ЩЕ СЕ ХВАЛЯ!!!!Да!!О,да!!
Ще се хваля!ще се похваля с милостта и
Благоволението на моя Цар!
От жезъла на Съдията
Към мен дойде помилване.
От сърцето на моя Господар
-изобилно благословение!
Няма да мълча,но ще го хваля!
Пред народите на земята ще Го направя велик!
Защото е смекчил сърцето ми
И ми е станал Избавител!
Да ,Святият е мой Спасител!
Познава сърцето ми и като най-нежен Баща
Се грижи за мене.
Ухото на моя Отец е приклонено към мене!
Внимава на молбата на устните ми.
Сърцето на моя баща желае ДОБРО за мене...
Решил е да ме радва!!О,да!
СВЯТИЯТ МЕ Е ЗАРАДВАЛ!!!!!

ВЯРВАМ В ЖИВИЯ БОГ 2004г

Аз вярвам в Исус
-Исус не иконата,
А Исус Живият Бог.
Не Исус”страдалеца”,

А Исус-Спасителя.

Не вярвам в мъртва религия,
нито в свещи, ритуали,черни раса..
Не вярвам в църковни програми,
нито в "спасителни" добри дела.

Вярвам в Бог,
който прощава,
но и Бог-справедливия Съдия.
Бог на Небето и земята,
Който се съди с греха.


Аз вярвам в Него-
Който на кръста за мене умря,
Който възкръсна от мъртвите
и победи завинаги смъртта!

МОЯТ БАЩА 28.01.02г

Господи, каква е любовта Ти?
Как аз мога да я разбера?!
Умът ми не побира милостта Ти,
Нито Кръста, на който за мене умря.

Какво видя във мене,Боже,
Сред цялото нечестие и грях,
Та живота Си във мене сложи
И съкрушена във нозете Ти се спрях?!

И дори когато бягам от Тебе,
Любовта Ти пак ме настига.
Идва Духа Ти скръбта да отнеме
И ръцете Ти от прахта ме привдигат.

А често аз отново бягам,
Противя се на Твоята воля,
Съмнявам се във обичта Ти,
Отказвам да се моля...

Но Ти пак не губиш търпение,
А чакаш ме да се върна сама,
Защото нийде нямам избавление,
Освен в любящата Ти бащина ръка.

Само се питам:докога ли ще ме чакаш
От Тебе да бягам,да наранявам сърцето Ти,Татко?
О,Боже,искам вече да спра,да съм вече със Тебе,
Моля Те,намери ме,безумието ми нека е кратко!

Уморих се вече от Тебе да бягам,
Господи,ела,вземи ме!
Виж-ръцете си сама към Тебе протягам.
Татко,моля Те,улови ме!

И чувам гласа Ти,
И Ти пак Се кълнеш,
Че няма да ме оставиш,
Да ме чакаш няма да спреш.

Винаги ще ме обичаш
И всичко ще простиш,
Само да поискам да бъда заедно с Теб,
Родена от Тебе,
Родена в живот,
За Твоите цели,
За Твойта Любов.

Да пожелая да се нарека
С Името Ти свято,
Да бъда Твоя дъщеря,
Сърцето ми със Твойто да е слято...

И Гласа Ти към мене шепти:
Дъще!Дъще,не бой се,ела!
Аз те чакам!Ти от Мен се роди.
Имам наследство за тебе,ела и го вземи!
Не спирай на прага с насълзени очи!
Аз Съм вратата ,ела,прекрачи!
Дъще,ела!ОБИЧАМ ТЕ!
Аз Съм твоят Баща!

ГОСПОД Е ПРИБЕЖИЩЕ МОЕ 2002г

Той ме пази,
Той ме защитава,
Щедър в милостта Си,
Любов и мир ми дава.

Господ е прибежище мое,
Скала здрава под мене,
Не ще ме остави в тъмно усое,
Греха от мен ще отнеме.

В Кръста имам спасение,
Святата Му кръв ме изкупи.
В покаянието намирам прощение
И Той всеки мой враг ще пречупи!

Той воюва за мене,
Ангели път ми проправят.
Той ревнува за мене,
И с огън на злото въздава.

Той воюва за мене,
Кой би устоял на гнева Му?!
Той ревнува за мене,
Всеки враг сразява мощта Му!!!

ШИРОКО ОТВОРЕНИ ОЧИ 16.02.01г

Очите ми отворени широко
Твойта светлина съзряха.
В сърцето ми проникна тя дълбоко,
Чудо стори в мен,и за миг лъжите спряха.

В този миг видях светът реален
Истината Ти пред мен откри:
Как живеем във затвор коварен,
Затваряйки за истината собствените си очи.

Увлечени от грижи ежедневни
Устремени незнайно накъде
Влюбени,сърдити или разгневени,
Оставяме се мракът да ни изяде.

Един живот лишен от смисъл
Един непрекъсващ кръговрат
В плен на черна,чужда мисъл:
Робите послушни към смъртта вървят.

И се мислим за всесилни,
За господари на света,
Че хомо-сапиенс са много умни
И все по-огромна става гордостта.

„От нас зависят нашите съдби,
Единствено човекът може да ги създаде!”
И с блаженство скланяме глави
Пред сглобеното от собствените ни ръце.

И няма”непознати сили”,
Чудеса,както смятали преди,
Всичко хората са разгадали,
Даже”Бог”науката ще обясни!

...Ала обяснението трудно се удава,
Когато те докосне Господната ръка.
Тогава в теб самия чудо става,
Очите ти различно проглеждат към света.

И не можеш да се върнеш,
За нищо на света не би се спрял,
Щом назад се обърнеш
И видиш затвора,в който би умрял!

даром

С изцеление Ти идваш
И ме докосваш с любов.
Не ме съдиш,Ти ме обичаш,
Дал Си ми даром живота ми нов!

ЛЮБОВТА 2005г

Любовта е чуден миг,
споделен от две сърца.
Любовта е отговорен вик,
събрал ръка с ръка.

Любовта е сладка като мед,
извира в нея песента,
но от всичко НАЙ-напред,
обичам Теб,Създателю на Любовта!!!!

ЗАМЯНА

Поради Справедливостта Си,
Той ме осъди на смърт,
Но поради Любовта Си,
Вместо мен ,отиде на кръст....

У Ч Е Н И Ч Е С Т В О Ч Р Е З П О Д Р А Ж А Н И Е

Според Ал.Бандура един от начините на обучение при децата е чрез внимателно подбиране на надеждна среда,която да повлияе изграждането им,като бъдат поставени пред тях авторитети,които те да подражават.
Авторитетите-това са родителите на 1-во място,после-учители и всеки, и всичко, което става пример за подражание.Отговорност на родителите е да поставят правилните авторитети в живота на техните деца, понеже ако те не поемат тази отговорност, скоро улицата, приятелите, медиите и т. н. ще поставят там „примери”, които децата ще копират, а родителите, дори и никак да не харесват това, в което се превръщат децата им, просто няма да имат думата. Защото лекомислено не са поели отговорността и мястото на авторитета е останало празно. Но не за дълго, а след това правилата се диктуват от тези, които са заели празното място.
Също някои родители, скоро след като станат такива, с ужас установяват, че наблюдавайки децата си, те гледат себе си. И то- без поставените маски, прикриващи истинските им лица за пред „обществото” и дори за пред самите тях.
Подтикът в децата да имитират и подражават е напълно естествен- така се научават да ходят, да говорят, но не спира до там...И проблемът не е, че те копират, проблемът е в това, което копират, в липсата на правилен образец. Повечето родители се опитват да направят най-доброто, ала те не могат да дадат на децата си повече от това, което те самите имат. А то много често е далеч дори от доброто. Децата са като огледало, а каквото поставиш пред едно огледало, то това и ще отрази. Ако пред огледеалото застане магаре- то ще отрази магаре. Дори да наконтиш магарето с добри идеи, много знания, и да го гримираш с благочестив вид, в отражението ще намериш само едно .. наконтено и гримирано магаре.
Тогава- от къде да вземем този образец, който да е наистина най-доброто, а не нашата собствена изкривена действителност, която сме отразили, поради поставения пред нас недостатъчно добър пример?От къде да вземем този пример и за децата ни, и за самите нас? И има ли шанс и за нас, които толкова дълго сме отразявали една лъжлива, и деформирана картина? Възможно ли е един родител, учител или бъдещ такъв, да даде повече от позицията на авторитет, която заема или ще заема?
Отговорът е прост: ДА! Възможно е!
За да смениш отражението в огледалото, просто трябва да смениш образа пред него. Ако ТИ започнеш да отразяваш вярното нещо от позицията на авторитет, то ще можеш да предизвикаш появата на този нов образ в тези, пред които стоиш.
И пак остава въпросът от къде да вземем този пример, тази надеждна среда, на която да подражаваме и тя да е най-доброто.
Ще се опитам да отговоря на този въпрос.
През вековете много народи и култури са търсили отговор на този въпрос. Давали са своите идеи и решения. Ала нито едно от тези учения, религий, подходи, философий и т.н. не са издържали изпитанието на времето – или са остарявали и просто са били оставяни и забравяни, или са били заменяни от „нови” вариаций на същите теми, но съобразени с новите модни тенденции...Обикновено тези култове и религии са давали отговори угаждащи на Егото на човека.Оказва се, че теориите им как човек да стане съвършен са неприложими, неадекватни, фанатични и просто не дават резултат. Защо казвам, че угаждат на човешкото Его?Ами, защото повечето от тях наблягат или на собствените сили на човека-„вярвай само на себе си, няма богове”, или поне предполагат, че човека има сили правейки определени неща да накара божеството, което и да е то, да работи за него, че човека може да му „угоди” с делата си, което би значело, че човекът е съизмерим с това божество.Дори тези, които проповядват крайно “смирение”- бягство от богатствата, удобствата и дори хората от този свят, просто подхранват собствената си гордост, самобичуват се, за да се чувстват праведни и по-добри от другите.
Но има и едно изключение- Християнството. Точно обратното на тези философии, култове и религии, Библията ни описва един Бог, Който е Създателят на всичко, Който е вечен, Справедлив е и не прави компромиси с греха. Той е Съдия и на тези, които вярват в Него, и на тези, които не вярват.В същото време Библията ни казва, че „ всички съгрешиха”, както и че „заплатата на греха е смърт” и също че човек не може да даде откуп за живота си, и че не трябва дори да опитва.От казаното до тук виждаме, че Библията напълно изключва възможността човек сам, със собствени усилия да направи себе си по-добър и да избегне наказанието за злото, което е вършил. Виждаме също, че Библията говори и за тези, които вярват в Бога на Библията, но и за всички останали.Умишлено не говоря за Християни, понеже именно в появата на Христос на тази земя е отговора на поставените по-рано въпроси.До Христос виждаме Бог на съда, другите божества, също и атеистичните философий, дават все някакви предписания как човекът може да се усъвършенства, докато Този Бог без увъртане направо казва, че човекът е грешен, заслужава смърт и не може по никакъв начин да се самооткупи, понеже делата му се отразяват само на настоящето, а греха му в миналото си остава. Знаем, че дори днес в правосъдието ни е така- може да си убил човек „само” веднъж и то преди много години, и от тогава да си живял без да нарушаваш нито един закон, но ти си оставаш виновен и все пак ще бъдеш преследван и осъден за това убийство.
Има и още нещо, което различава Бога на Библията от всяка друга религия или философия-Този Бог не само осъди греха без компромиси, а и даде изход за хората.Бог Съдията осъди справедливо престъплението на хората и присъдата беше смърт, но понеже Той беше и Бог, който обича хората, Сам понесе тази присъда вместо тях.Условието, за да може човек да се възползва от този невероятен подарък, беше изключително просто-човек трябва само да повярва.В емблематичния стих Йн.3:16 се казва, че Бог толкова много обикна творението /човека и всичко друго,което беше създал/ , че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва, а да има вечен живот. Бог изпрати Сина си на кръста, защото знаеше, че човек НЕ може да се изкупи сам. Знаеше,че не е по силите на човек да се промени сам и да се спаси. Греха беше деформирал цялото творение и от поколение в поколение децата бяха отразявали този изкривен образ от родителите си. После техните деца отразяваха същите деформаций...И тогава дойде Исус...Той не отразяваше образа на предходното поколение, не беше „генетично обременен”. Бог изпрати сред хората не просто Този, който щеше да умре вместо тях на кръста, Той изпрати сред хората Образа, Който те да започнат да отразяват, който беше НАЙ-доброто- Собственият Му Син.
Много хора казват:”Да, ама Той беше Син на Бога, как може някой да бъде като Него?!”
Някои пък изобщо не вярват в Исус, смятат че Той е измислена личност.
Трети пък казват, че Исус бил просто човек с много добри идеи, който проповядвал добра, но неприложима философия,утопист един вид, и който умрял като мъченик, понеже вярвал в "обърни и другата буза".
Можете да откриете Образа на Исус пречупен по най-невероятни и дори смешно нелепи начини- мюсюлманите го приемат като пророк на Бог, но не и Син, други вярват, че Той бил бедняк, други-че бил политически водач,но бил предаден от един от хората си, други-че сатана го разпънал на кръста и така осуетил делото му на земята, същите тези вярват, че някой ден Исус пак щял да дойде, за да довърши работата си...Лично аз смятам за най-нелеп и фалшив образа, който някои са му създали на някакъв безпомощен, пасивен, кльощав, отшелнически настроен и ограничен само в религиозните храмове и въпроси тип, който чака да запалиш свещ или да оставиш парички на иконката, за да те чуе...Е, това НЕ Е Исус Царя, за Който Библията говори!
Истината за това кой беше Исус изисква проява на малко въображение- Исус беше Син на Бог, но на земята дойде като човек. Беше 100% човек, но и 100% Бог- ЕДНОВРЕМЕННО!Той не извърши нито едно от чудесата Си като Божи Син, всичките ги извърши като Човешкия син. Исус дойде като този нов образец-да изкупи хората от греха им, но и да им покаже как изглежда новия човек- свободен от миналото си и от деформирания образ на предците си.Човекът, който вече не е отделен от Бог, поради греха в него. Исус донесе правилният Образ- този на Сина, и каза, че след изкуплението, което Той извърши,ВСЕКИ, който поиска може да бъде като Него- точно такъв, какъвто беше Той на тази земя, като просто повярва в Него.
Неслучайно Образът, който Бог изпрати на хората беше собственият Му Син- Христос за първи път в историята на човечеството заговори за Бог като за Отец-с други думи: БАЩА!Исус се обръщаше към Своя Баща с най-нежното обръщение, което едно дете използва за баща си-наричаше го АВВА,това обръщение е съпроводено с превод в българската Библия- преведено то значи ТАТИ,ТАТЕ.Не забравяйте- Исус ни показа Образа, който Бог иска ние да отразим!Той през цялото време подчертава, че Бог ни е Баща и иска ние да Му бъдем Синове и Дъщери.
Докато Исус беше на тази земя Той ни остави Себе Си като пример, който да подражаваме.Той каза:”Научете се от Мене!”. Това предполага, че Той беше учител, а тези, които се учеха от Него, бяха негови ученици. Като четем Евангелията, можем да видим, че имаше хиляди хора, докоснати от Словото Му, от чудесата Му- стотици бяха изцелени, те сигурно се наричаха Негови последователи, но тези, които самият Исус наричаше ученици, бяха малко.В днешно време огромен брой хора и цели нации се наричат Християни, но дали всички те са ученици на Христос?По- скоро не, нали?! Множество следваше Исус, Той им говореше, поучаваше ги как да живеят, изцеляваше болните им и им разказваше притчи „..тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха:Защо им говориш с притчи?-А Той им отвърна:Защото на вас е дадено да знаете тайните на Небесното Царство, а на тях не е дадено.”- Колко различно се оказа това просто да си чул за Исус, да си бил впечатлен, дори да си бил изцелен от Него, от това да си се научил от Него, да да си Негов подражател. Да се оглеждаш в Него, изменяйки се според Неговия вид, докато не остане и една разлика. Да си Негов ученик.
Другата възможност беше да си част от множествата, които просто гледаха отстрани- те говореха за Исус, за чудесата Му, но не застанаха пред Него, за да се променят. Не се изложиха на променящата Му сила.Останаха си същите магарета, само може би с табелка на врата „Християнин”. Просто магарета, говорещи за Исус, за чудесата Му и т. н., дори имащи вид на благочестие, но напълно лишени от Силата Му. Магарета в нови дрехи и с нова принадлежност в нов клуб- клубът на „християните”.
А Исус дойде, за да обучи ученици..Той се занимаваше с най-вътрешното в сърцата им. От „магарета” те се изменяха в Синове на Бога, какъвто беше Исус.
Доста голяма разлика, нали?!!
На учениците Си, а не на множествата, Исус даде власт над нечистите духове- да ги изгонват и да изцеляват всякаква болест и немощ.
Учениците Му бяха навсякъде с Него, разговаряха с Него, хранеха се с Него, дънеха се пред Него, тях Той мъмреше и .... за тях каза , че един ден ще бъдат с Него на Небето, а не- множествата!!
Учениците бяха тези, които Исус посети след като възкръсна и разговаря с тях. Множествата не видяха Исус след разпъването Му- за тях Той си остана мъртъв, както последно Го бяха видели.
Интересно е, че същото множество, което при влизането на Исус в Ерусалим викаше „Осанна на Сина Давидов”, няколко дена по-късно крещеше като бясно „Разпни Го!”. Това, че бяха чули за Него и дори бяха благословени от Него, промени ли ги?...НЕ! И за повечето от тях Исус си остана мъртъв.
Учениците бяха променени- те Го познаваха и Той тях също.Те Го видяха отново жив- ВЪЗКРЪСНАЛ! На тях Исус заръча: „Идете, правете ученици от всички народи и ги кръщавайте в името на Отец, Сина, и Св. Дух. Като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал.” На учениците Исус каза: „ще бъда с вас през всичките дни, до края на света.” Учениците бяха тези, които Исус изпрати, както и самият Той беше изпратен от Своя Баща.
Исус беше Един.Той имаше 12 апостоли.След Възкресението Му, на Петдесятница, в една стая бяха събрани около 120 човека, които получиха обещаното кръщение със Св. Дух и приеха в себе си същата сила, чрез която Исус вършеше чудеса.На другия ден 120 човека, прилични на Исус, проповядваха по улиците на Ерусалим и още 3000 човека се прибавиха.Ученици...И от тогава това не е спирало!Всеки ученик на Исус знае за Неговото поръчение:”Идете,правете ученици!”
Апостолите Павел и Петър отидоха и до езичниците-тези, които не бяха чували за Бога на Израел, но бяха Негово творение и жертвата на Христос им даваше същата възможност да отразят образа на Син или Дъщеря на Царя на царете. Апостол Павел каза: „Братя, бъдете всички мои подражатели...”По целия свят се появиха общности от все повече вярващи.Тези общности Исус нарече „Моята еклесия”.Днес ги наричаме просто Църква, но Христос използва дума, която с нейното политическо значение в Гърция използваха за това,което днес наричаме Парламент. Исус знаеше, че това на което са научени Неговите Ученици ги прави достойни да управляват градове, наций и т. н. Неговият Образ, който те отразяваха превъзхождаше всяко човешко образование или учение.
Днес има милиони ученици на Христос по целия свят, за които Исус е толкова реална личност, колкото е бил за първите апостоли, защото Той е жив и днес.
Моделът, който Христос остави за ученичество беше притчата за житеното зърно, което ако не падне в земята и не умре, остава само. Но, ако падне и умре-дава много плод. Става дума за посвещение. Само, ако родителите и другите авторитети знаеха отговорността си и как да се посветят на тези, които ще се учат от тях; ако знаеха, че тяхната роля и отговорност е като тази на Исус, и че ако не могат да кажат като Него: „Аз давам живота Си за овцете...” или като ап. Павел: „Така, като имахме гореща любов към вас, бяхме готови да ви предадем не само Божието благовестие, но и своя живот, защото ни бяхте станали мили.”, то те по-скоро спадат към наемниците, за които Исус каза:”Слушайте ги какво ви говорят, но не правете като тях, защото говорят, но не вършат” и „който е наемник, а не- стопанин на овцете, вижда, че идва вълкът, и като оставя овцете- бяга, и вълкът да ги разграбва и разпръсва, защото е наемник, и не го е грижа за овцете.”
Учителите и родителите са отговорни какво ще дадат на децата- дали куп знания и примера на наемник, или ще поемат отговорността да поставят верния Авторитет в живота им- този на Божието Слово: изпитан и доказал ефективността си през многото години, след които все още принципите които поставя са абсолютно адекватни и актуални, независимо в коя нация или култура са били прилагани.Разбира се, както вече казахме в началото, ако самите те не са приели този Авторитет в живота си, нямат и най-малък шанс да го дадат на който и да е!
Правилното възпитание на децата зависи от навременното превъзпитание на родителите и учителите им.Ако те не се научат от Този, който беше поставен за Пример, на какво ще научат децата? На всички тези, които смятаха, че имат много знания и са учители на другите, Исус зададе един въпрос: „Ти, който учиш другите, себе си учиш ли?”Самият Исус учеше, защото се беше научил от Отец. Апостолите се научиха от Исус, учениците, които се прибавяха се учеха от апостолите.Няма такова нещо като учител, ако преди това не е имало ученик. Ученичеството пък никога не свършва, дори да си станал вече учител.
Има и нещо друго- апостолите никога не поучаваха за неща, които само бяха чули. Апостол Павел казва: „Помнете онези, които ви ръководят, които са ви говорили Божието Слово, и подражавайте на вярата им, КАТО ГЛЕДАТЕ СЛЕДСТВИЯТА ОТ ТЕХНИЯ НАЧИН НА ЖИВОТ.”Евр.13:7.Апостолите предаваха на вярващите това, което знаеха, защото го бяха преживели. Техният начин на живот сам свидетелстваше за истината в посланията им. Те даваха Исус, защото Той живееше в тях. Самите те бяха пример за Исус. Нямаха научни титли по въпроса, нито бяха прочели огромен брой книги за това, нямаха и куп теоритични знания...Имаха обаче Живия, Възкръсналия Христос вътре в себе си. А и самият Исус не беше и не е литературен герой- Той винаги е бил, и е, напълно реална Личност. А има ли личност без идентичност? Не! Исус имаше идентичността на Син на Бога и това е идентичността, която всеки ученик на Христос приема за себе си, когато пусне Личността Христос да живее в него.
Това, което обърна света надолу с главата /по-скоро нагоре:)/ беше истината в свидетелството на Апостолите за това, което бяха преживели. И с тази увереност, че са преживели Исус Христос, Синът на Живия Бог и това ги е променило, както и че сега Той живее в тях, те отиваха от нация в нация и проповядваха спасение в Негово име и Вечен живот. Много от учениците Му заплащаха тази си увереност с живота си и с мъчения, на които биваха подложени, но тези, които ги убиваха се изправяха пред невъзможността да им отнемат увереността, достойнството и най-вече идентичността на Христос в тях.
Със същата тази увереност- че не повтарям чужди думи и неща, за които само съм чула, а наистина съм преживяла Исус Христос, Сина на Бога,Който сега е напълно реален за мен и също че съм приела тази идентичност на дъщеря на Бог и това е донесло и носи тотална промяна в моя живот, мога да отговоря на въпроса: „Какъв е верният Авторитет, който да подражаваме?”Отговорът е- Исус! Той е стандарта, който нашият Небесен Баща има за нас и нищо по-малко от Него не е достатъчно добро. Както казва ап. Павел „цялото Писание/Библията/ е Боговдъхновено и полезно за поука, изобличение, поправление и наставление в правдата”. Няма такава друга книга на тази земя- Книгата на Божието Слово.
А за трупането на знания заради самите знания, цар Соломон, най-мъдрият човек живял на земята, казва: „Който умножава знание, умножава печал”, а „правенето на много книги няма край и многото учене е уморително за плътта”.Той нарича всичко това СУЕТА, защото "очите на умния са в главата му, безумния ходи в тъмнина, но еднаква участ ги постига всичките”
Каква участ?Нека отново цитирам Еклесиаст: „Нека чуем свършека на цялото слово: бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека- защото Бог довежда всяко дело на съда на всичко скрито, било то добро или зло.”
Сигурно тези, които са в позицията на водачи и учители, позиций носещи отговорност за живота или изграждането на човешки живот, биха побързали да преразгледат позициите и приоритетите си, ако само знаеха, че ще трябва да отговарят за делата и бездействието си пред Съдията, от Който нищо не могат да скрият. Сигурна съм, че биха пожелали да са подходили по-сериозно и отговорно в много от решенията си и особено относно това дали да вярват в Него и доколко да вярват...
Защото тогава Той ще е по-реален за тях от всичко друго. Ала, ако чакат , докато застанат лице в Лице с Него и с вечността, пред Съдийския престол, и в реалното присъствие на Бога, Който са отричали, просто ще е много късно!
Времето за промяна не е утре, а ДНЕС!
Защото кое ти гарантира, че изобщо ще има утре? Или, че ще има „утре” за теб? Ами ако времето ти, без да знаеш, изтича днес и трябва да застанеш пред Съдията- Бог, за Който си казвал, че не съществува?
Готов ли си да застанеш пред Него? Днес?
Мислиш ли, че животът ти ще отговаря на Неговия критерий? Готов ли си да рискуваш отново да махнеш с ръка и да си кажеш: „Това са глупости, няма Бог!”..Ами, ако грешиш?
Тези, които повярваха в Сина и се промениха, подражавайки на Него, когато застанат пред Съдията, Той вижда в тях Сина Си, а в Сина Му няма грях. Всичките тези ще са с Исус, където е Той, живи, както е Той.
Това са учениците Му.
А другите- множеството, което беше просто наблюдател, ще бъдат съдени според делата си и както казахме-присъдата за греха е смърт. И трябва да е нещо наистина ужасно, като имаме предвид, че не става дума за физическата смърт, тя вече ще е настъпила.
Е, къде ще бъдеш ти? Не знаеш ли, че сам избираш?
Когато застанеш пред Съдията, Той само ще потвърди твоето решение, което си взел на тази земя, докато си бил жив. Можеш да избереш да бъдеш Син или Дъщеря на Бога, откупен с цената на скъпоценната кръв на Неговия Син и да живееш още на тази земя като такъв, или да избереш да не приемеш откупа за живота ти, която Бог даде, като пожертва Сина си на твоето място, и да се присъединиш към „наблюдателите”. Ти решаваш.
Може би е по-добре да допуснеш, че всичко това може и да е вярно...
Може би това е времето да се „научиш от Него”....

ЗАЩО?

'95г.

Защо сме на света родени?!
За мъка,болка и тъга,
Или за радост,обич и засмени
Да се къпем в светлина?!

Защо бях взета от покоя,
От утробата на облак бял
И бях запратена в безкрая,
В лапите на този странен карнавал?!

Пъстрота и черна лава,
Костюми,маски,а никъде лица..
Оглеждам се и плаши ме света,
Че изтъкан е в илюзия и гола лъжа.

Искам да се върна там,
Да съм спокойна и сама,
Част от нищото ли съм не знам,Или частица от мъгла....