четвъртък, 17 април 2008 г.

ИМА ЛИ "ВЪЗМОЖНОТО" ГРАНИЦА?

Светът каза „НЕВЪЗМОЖНО!”
Но в теб отговорът беше друг.
Ти нежно прошепна: „ВЪЗМОЖНО Е,
ако ми вярваш, ако сърцето ти при мене е, тук..”

А аз вече обичах те
с цялото мое сърце,
така че- силно повярвах ти
и предизвиках онова „невъзможно е”..

Попитах къде е лимитът,
Докъде ще се наложи да спра:
„ Докъдето ти пожелаеш”-отвърна ми,
„Границата ти определяш я!”...

ТИ РЕШАВАШ!

Където и да си- не се предавай!
Дори съборен във прахта да си,
ти решаваш дали там ще останеш,
или ще се биеш за твоите мечти!

НЕВЪЗМОЖНО?!

Застанах на ръба
и разтворих ръце,
поисках да летя,
но закрещяха гласове:

„Не може! Нямаш крила,
невъзможно е човек да лети!”
Ядосани крещяха с пълни гърла:
„ Да не си посмяла! Спри!”

Погледнах тъжно тази тълпа от слепци,
В неизвестното прекрачих без страх,
За да догоня моите мечти и...
С крилете на вярата полетях..!

ВСЕЛЕНА ОТ ОБИЧ

Мисълта ми е полъх,
просто лъх във нощта,
по-бърза от птица,
окрилена от любовта.

Затварям очи и ти си до мен,
няма пространства,
няма го забързаният ден,
Просто ти и аз...
И цяла вселена от обич...
Твоите очи...
Нежна усмивка..
И аз съм щастлива..

Мисълта ми е бърза,
няма какво да я спре!
Тя тича към залеза,
при тебе да ме отведе..

За миг докосва звездите
и пак бърза към теб,
понеже блясъка на очите ти
вижда в тях отразен..

Копнеж в сърцето ми запали,
във топла обич той се разгоря,
когато с твоя вятър погали
тъй нежно моята душа..

Когато ме гледаш,
губя се във твоите очи,
света и всичко изчезва,
отново сме само аз и ти...

ВЛАСТ

Каквото и да става,
на тебе вярвам аз!
Сред бурята на тебе уповавам,
дал си ми над нея власт

ТВОИТЕ ОЧИ-4

Цялото небе се оглежда в тях
с цветовете на дъгата,
под пролетния дъжд блестят
и разказват за Бащата
влюбен в своите деца..
Очите ти ми се усмихват тихо,
носят в мен мир и покой...
На деня проблемите отмиха
И подариха ми звезди безброй..

ТВОИТЕ ОЧИ-3

Понякога те плачат
с онези тежки,
горчиви сълзи..
когато в робство децата
ти крачат,
оплетени в грешки,
оковани в лъжи..
бавно потъващи в здрача,
наранени човешки души...

ТВОИТЕ ОЧИ-2

Ах, как те могат да говорят!
Не с думи, а с нежност,
не с глас, но със любов...
и показват ми твоята вярност,
непоколебимостта на твойто сърце,
да ме обичаш даже до крайност,
дори живота си за мен да дадеш..

ТВОИТЕ ОЧИ

Те ме изгарят,
когато отпадна-
те сила вдъхват във мен,
на бурята заповядват,
избавят ме, когато
на страха съм във плен..
Те са нежни и прями,
докосват директно мойта душа
и изпълнена от тях с любов,
коленича пред теб, за да ти се поклоня!

ВЯРВАМ В ЛЮБОВТА ТИ

Ще те търся, ще чакам
да зърна поне за миг
чертите любими,
зная че чуваш на сърцето ми
копнежа и отчаяния вик..

Зная, че и ти ме търсиш,
че копнееш също за мен,
зная, че самотата ще свърши
и идва нов, чудесен ден!

Вървя сред мъглата,
но вече имам надежда,
понеже копнежът в сърцата ни
дори в мрака един към друг ни отвежда..

Затварям очи и нека
любовта ти ме води!
Не, не са ми нужни уши,
за да чуя сърцето ти как ми говори..

Зная, че просто си тук,
съвсем близо, до мен..
че ме гледаш със обич,
че сътворяваш новия ден.

Никой не може да ми отнеме
сладостта от твоята обич,
никой не може да вземе
от сърцето ми любовта,
която в него си сложил!!!

САМА

Стоя сама, отново, пак стоя сама
И очите ми се вглеждат в мрака..
И, ах как искам да е там,
да видя протегнатата ти ръка,
да ме улови и отведе нататък...

Да ме прегърнеш,
да ме носиш близо до сърцето си.
Да могат поне за миг очите ми да зърнат
Земята у дома, където Цар си ти..

Ала мракът е около мен
и с ледените си пръсти мачка душата ми
Превърнал е в болка всеки мой ден
и с облаци гъсти задушава копнежът,
мечтата ми..

ТИЧАМ КЪМ ТЕБ

Тичам към Теб, о да, тичам!
С всичка сила стремя се към Теб!
С любов и надежда изпълваш ме Ти,
когато очите ми срещат Твойте очи,
виждам как в тях огън блести
и тичам пак с всичка сила към теб-
горяща отвътре, изпълнена с вяра
и с твойте мечти.
Тичам през римите,
тичам към теб,
понеже недостатъчни са думите
стремежът ми да уловят...
Но дори с думи
неоформени добре,
копнея да ти кажа,
че ти си Царят на мойто сърце!
Да изпея песен, даже и да е фалшиво-
Песента на моята душа,
която те обича,
в която прелива любовта..
Да се излеят чувствата,
Които в мен напират,
Да се излеят като потоци вода,
Но не- планинско поточе, не!
По скоро- буйна река..
И в ромона на вълните,
и в грохота на тези много води
да доплувам до тебе,
за да ти кажа: ОБИЧАМ ТЕ, ГОСПОДИ!

ДВЕ СЛЕДИ ОТ ОГЪН

Дойде при мен
и ръката моя улови,
погледна ме със обич,
и с усмивката си пак ме покори..

В миг озовахме се във небето,
музика сред облаците зазвуча,
ти в танца прегърна ме и ето-
това беше бал за две сърца..

Танцуваме, а сърцата ни диря оставят,
огнена диря, от пожара вътре във нас.
Две следи да горят не престават,
подпалват земята с огнената си страст..

А огънят се разгаря,
все по-силно гори,
предизвиквайки вяра,
събуждайки от сън уловени души..

И нека танцът ни заразява,
нека подпалва сърца,
любовта ни в пламъците се отразява
и променя завинаги тази земя..

СМИСЪЛЪТ

Смисъл в хаоса
Обречен бе да търси
Човекът- от раждането си,
Та даже и в смъртта,
А смисълът заради него
Позволи на кръста
За неговия грях да бъде прикован!
Че дано го види,
И дано повярва,
Да приеме даром Любовта!!

НЕ ЗА ДА ИЗБЯГАМ

Искам да затворя очи,
но не, за да избягам,
искам да погледна с другите-
очите на мойто сърце,
за да мога да те видя отвъд думите,
за да мога да видя чистото небе..

Искам да заспя и да сънувам,
Но не просто хубави неща,
Копнея сред съня до теб да доплувам,
Да те погледна и да видя вечността..

Не, не искам да бягам!
Не, не се страхувам да раста!
Но докато съм тук ръце ще протягам
Все към теб- моя прекрасен Баща..

Ще живея, ще съм силна, да!
Понеже на теб дадох сърцето си.
Заради любовта ти ще променям тази земя,
После завинаги ще съм с теб, там където си..

УТЕШЕНА

Красиво-нежен
бриз, изтъкан от дъха на небето
дойде ненадейно,
погали мойто сърце,
вдъхна му обич,
живот даде там, където
до преди беше смъртта,
станах в него като дете
утешено в прегръдката на своя Баща..