вторник, 2 декември 2008 г.

В БИТКАТА

Отново се изправих

От прахта на боя

Там долу болката оставих

Безнадеждността и всяка рана моя.

 

Аз зная- чака ме враг,

Той желае, бясно желае смъртта ми,

Ала в беса си лъже се пак,

Мислейки, че за последно

Пролял е кръвта ми..

 

Лъже се, аз отново съм в боя

Ръката ми все по-здраво меча държи!

Ще застана на поста си- в строя

Понеже живота в мен

Той не можа да сломи!!

 

Сълзите и болката ще

Занеса пред престола-

Там където ме чака моя Баща.

Ще сваля доспехите и отново

Ще бъда просто дъщеря..

 

Тогава Той ще избърше

Всяка моя сълза,

Всяка рана Сам ще превърже,

Но в победата до Него аз ще стоя!!

 

 

МАЛКИЯТ БОЕЦ

«ИЗОСТАВЕН»- дамгата тежка

над челото висне..

мургаво чело..покрито

с белези от малки войни

в свити юмруци ръчичките стиснал

- малък боец,

познаващ грубост, вместо детски игри..

 

Белязан от жестокостта,

изгаряща това малко сърце-

покрито със рани,

носещо дълбокия белег

на «ничието дете»..

Търсиш усмивка,

Ала тя рядко се спира

Върху малкото, мръсно лице..

 

Там сред битките,

Сред войната,

Оцелявайки ден за ден-

Не, не познава

Милостта, добрината,

Малкият БОЕЦ-

На жестокия свят

Попаднал  във плен!

ЕГОИЗЪМ

Зад стени от думи,

обяснения «добри»

затворили сме

добротата, милостта си..

Изгубваме лицата си

под маските на купища лъжи..

 

Открихме в умовете си

Толкова неоспорими доводи

За това да сме загрижени за себе си…

Но от всички тези «поводи»

сърцата ни в студа превръщат се

във… просяци…

 

понеделник, 1 декември 2008 г.

ДАДЕ МИ СЕБЕ СИ В ТЕБ

Мислех, че съдба злочеста

Отредила е за мен

Да живея без баща

И често

Проклинах аз рожденния си ден..

 

Но дойде деня, когато

Срещнах Бащата и осъзнах,

Че винаги край  мен е бил,

Че именно негова била е ръката,

С която тъй нежно ме е крепил…

 

Сред любовта му

 аз пак бях дете,

Обсипано с обич,

Обич, която никога не може да спре

 

В любовта си, той ми даде

Също себе си в теб,

За да виждам благостта на

Очите, онези вечни очи,

Които с усмивка ме гледат,

Онези нежни очи…

Които говорят без всякакви думи,

Които казват: «ЖИВЕЙ! ПРОСТО БЪДИ!»

Очите на татко, гледащи ме от твойте очи!

 

МОЙ СВЯТ

Пресичам морета от време

Реалност с нереалност смених

Идвам отново да взема

Миг обич от света,

В който тебе открих..

 

Ще говоря, но думите неми са,

Ще говоря, но единствено с

Твойте очи,

Понеже в погледа ти спрели са

Всичките светли звезди..

 

Зная- това е възможно,

Единствено в онзи мой свят,

Където думи ненужни са,

Където просто сърцата горят…

 

Този мой свят- само мой си е,

Ти си там, но не точно ти..

Там няма разумните стойности,

Но пък е всичко възможно, нали…!

ПОРИВ

Устремен към свободата

Порив победил смъртта

Но оказал се оттатък

Сам да търси обичта..

 

Устремен към свободата

Копнеж последвал

Любовта,

Искал да е с нея

Завинаги- във вечността…

 

С порив и копнеж запалени от

Любовта

Изгаряше едно сърце

То мечтаеше да промени света

Ала в болката самотно то

Умираше…

СЛЕДИ

Идвам пак

И тъй близо съм

И тъй далече..

Самотен е и този бряг,

На вълните сред гонитбата вечна..

 

Помни пясъка

Безбройни следи

На времето скрити в безкрая

Стъпки оставихме и аз, и ти,

Но дали ще се срещнат накрая?

 

ДАЛЕЧЕ

Отведи ме,

Отведи ме далече,

Ти, ветре, галещ морето…

Покажи ми, покажи ми лицето

Си вечно,

Ти, обич, която стопляш сърцето…

 

На остров далечен,

Сред лазурни води

Вятърът ме отведе,

С шепота на вълните облечен,

Океан от обич пред мен се откри,

И тя отвъд хоризонта сърцето мое поведе…

У ДОМА

В прегръдката на

Две ръце любящи

Да мога да се върна аз,

Когато сред битките

Кипящи

Дойде за почивка час..

 

Да мога там да съм

Си у дома,

Да намеря мир,

Спокоен сън,

Миг, във който да съм.. дъщеря..

А доспехите и меча да оставя вън

Заедно  на битките с шума..

 

И там- сгушена

На татко до сърцето,

Отмерващо ритмично

Пулсът на вселената,

Да бъда аз за мъничко

Детето,

Врязано в неговата ръка,

Гравирано с кръста

Върху сърцето

На най-добрия баща..

 

СОФИЯ 21 /29.08.08/

от всякъде стомана и бетон,

наоколо царуват

мърсотията и прахоляка

напластени щедро

върху градския балкон

 

и сред бумтежа, яростния

рев на милионната ни столица,

кътащи душички в шепи

оцеляват смачканите хорица…

 

с поглед сведен надолу,

по-тежък от торбите със лук,

със сърце износено, старо,

но живеещи- сякаш напук!

 

На ъгъла свита

старица проси за хляб

като смачкан лист хартия

е живота в погледа сляп…

 

потоци от хора

потоци коли

забързани, убити от умора,

дали сред хората човеци има

останали?

 

В кофата, сред боклука

Рови малко дете

В своя «лов» търси наслука,

Нали все нещо трябва да се яде…

 

В съседната кофа прехрана си търси

С поглед на животно,

Не на човек,

Старец съсухрен и мръсен…

Ето такава е улицата на 21-я век…..

СКРИТА

Взех топлината,

Която помни мойто сърце

И скрих я дълбоко..

Няма да ми я вземеш,

О, бурно море,

Дори да си

Мрачно, жестоко….!

 

Сред тъмнината

Покрила твойто лице

Сред вятъра студен

И вълните,

Ще я пазя вътре във мен,

Ще помня на слънцето лъчите!

НА 3-БУКВИЕТО 5-ЧЛЕННО...

Сърцето ми-

Самотен скитник,

Похлопа на твоята врата.

Като премръзнал пътник

Търсещ малко топлина..

 

Ала ти, Приятелство,

Едва вратата му открехна,

Съчувствено усмихна се,

Протягайки през процепа

Ръка..

 

Ала вместо сърдечно приятелство,

На стълбите  подхвърлена,

Монета дребна издрънча…

А вратата се затвори…

Уви! А исках само малко топлина…

РАНА

Пусто и тихо стана във мен

Някой открадна

Писъка на мойто сърце!

Дали на илюзия живеех във плен

Или истински все пак бяха те?

 

Не знам,

Тишината затрупа

Болката с длан,

Нежелана, ненужна,

Но боляща

Скрита в душата ми

Пулсира

Рана кървяща…

 

А вътре- нищо!

Просто суха земя..

И аз крачеща в нея

Безумно, безумно сама…

 

Не знам дали

Истинска беше

На приятелството

Нежната длан,

Погледа, усмивката,

Оставащи все по-далече,

Избледняващи сред

Пейзажа от студ

До болка скован…

 

ЗЕМЯ НА СВЕТЛИНА

Дали все още чакаш,

Потънал в посредствеността

Дали изгубен си сред мрака

И само блян е светлата земя?

 

Сред дебрите на ежедневни

Хиляди борби,

Не, не се предавай,

вдигни смело очи!

 

Сред бурята и сред вълните

Вярвай, че слънцето пак ще изгрее!

Спомни си! Не забравяй мечтите!

Светлината в теб нека над мрака владее!

 

ДДЛРГ

Създадени бяха

да бъдат поени с любов

да бъдат безценни и

да изваят свят красив и нов..

 

Ала безумната зима

На хорските сърца,

Отрече че ги има,

Захвърли ги и

Повече не ги видя..

 

И като зеленина под

Тежък камък

Деформирани и бледи

Растяха в сухата земя

 

Деформирана и бледа

Беше в тях и любовта

 

Но камъка ще се намери

Кой да отмести!

Ще се намери приятелска ръка,

На някой, който му пука,

Някой водещ пролетта!

 

Дано успее да разпука

Ледената хватка на студа,

Да извади и покаже

Скритите на светлина!

 

В "ДОМ"-А

Малки крачета

Обути в скъсани

Маратонки на босо..

 

Но с блестящи очички

Неоткъсващи поглед,

Пълни с въпроси…

Струпани вкупом,

Винаги в група,

Сякаш губещи свойте лица..

 

Нима бездушието на «големите»

Ви затрупа,

Вас- мънички нежни цветя?!

 

Но нека дойде

Вашата пролет,

Слънцето на мила,

Нежна ръка,

Която да ви намери,

Да бъдете щастливи,

Вие, скъпоценни деца!

ЧОВЕК

Когато бързаш

В своя ден,

Когато препускаш

Бясно напред,

Дори да си от ..

Добри идеи пленен,

Не забравяй да благодариш!

 

Понеже не си сам,

Просто вдигни от себе си очи

И ще видиш някой там,

Може би някой, който скърби

 

Може би както и ти,

Понякога,когато чувстваш се сам..

Не отвръщай очи!

Да избягаш, да забравиш е лесното, знам!

Но днес човек за човека бъди!

 

Понеже утре ти там ще стоиш

И ще чакаш човека,

Който човек ще е с теб,

И когато го срещнеш-

Не забравяй да благодариш…

СЛЪНЧОГЛЕД

Слънчево цвете

В слънцето взряно

Встройни редици

Край пътя расте

И сякаш безбройни

Малки зеници

Пронизват с погед

Синьото лятно небе…

 

Слънчево цвете

Живее и в мен,

Устремило поглед

В небето,

Благодарно за

всеки нов ден,

растящо скрито в сърцето

на нежна обич във плен.

 

Ден дойде и друг отмина,

Слънчевото цвете прецъфтя..

Превърна се в повяхнала градина,

А слънцето забързано

Така и не видя..

 

Ала цветето на обичта,

Растящо в моето сърце,

Потънало в прегръдката на любовта

Завинаги във нея живо то ще е!

ПОНЯКОГА

Понякога не съм добра,

Понякога те наранявам,

Но любовта ти все така

Не отслабва, винаги остава.

 

Макар сърцето ти дълбоко да боли,

Да страдаш,

Отново виждам в твоите очи

Любов, която  не отпада.

 

И тогава искам,да,

Желая с всичката си сила

За теб да бъда по-добра,

Болката дано бих намалила…

 

Но скоро виждам края

На човешката ми сила

И каквото и да правя,

Не след дълго пак ще съм те наранила….