"Трохичките" сочещи пътя към Любовта

Колко от нас някога са се замисляли какво количество обич трябва да получи човек, за да бъде стоплено сърцето му, мечтите му да имат почвата на надеждата, в която да растат без да бъдат смачквани от реалността, която никога не ни предлага перфектност?

Е, най-добрият вариант разбира се е да имаш любящо семейство, мъдри и нежни родители, верни приятели, да срещнеш точния човек, който да стане твой съпруг или съпруга, и самите вие да създадете такова любящо семейство за вашите деца..

Но нека се върнем на земята, тук и сега!

Знаете, че това и по филмите го няма :)

В крайна сметка всеки човек разполага с малки частички обич, които получава по един или друг начин, докато междувременно му се налага да се справя с неперфектната и нараняваща реалност на човешките взаимоотношения и обстоятелства..

Въпросът е какво правиш с тези частици истинска обич, които получаваш – дали позволяваш на циничността да те направи корав и независим и захвърляш тази обич като нещо лигаво и мекушаво, или може би приемаш ролята на пораженец, който оправдава своята неудачност с твърде недостатъчното количество от тази обич?

Има и трета възможност – да приемаш с благодарност всяко късче от тази любов, да я „инвестираш” мъдро в сърцето си и да и позволяваш да те променя, да те „облагородява”.

Дори и допирът до тези частици любов да е като болезнено надникване в онази перфектна действителност, която разумът ти знае, че не е възможна на тази земя, дори и копнежите и мечтите, които тя поражда в теб да те предизвикват да „плуваш срещу течението”, за да ги видиш реализирани – точно защото живееш в един счупен свят, който няма да ти помогне и да те насърчи да следваш този копнеж, можеш ли да си представиш да живееш без надежда?
Без мечти?
Без стремежът към онзи, по-добър свят, който си видял през „прозорчетата” на моментите обич, които са идвали неочаквано до теб като посланици на онази различна действителност и са те карали да копнееш за нейната реалност?

И наистина ли смяташ, че е по-добре тази обич, понеже не може да е постоянно измерение, изобщо да не идва и да не „вълнува” сърцето ти?

Понеже току виж те накарала да мечтаеш, а това може да те разочарова и нарани? А нима най-разочароващо и болезнено не е да останеш посред неперфектната човешка действителност, но без никакъв допир до нея – даващата надежда обич?

Наистина ли смяташ, че не е редно да даваш такива късчета обич на другите, понеже не можеш да им дадеш ЦЯЛАТА обич, от която се нуждаят?

А кой ти каза, че ТИ трябва да можеш да дадеш ЦЯЛАТА обич? И смяташ ли, че самият ти може да получиш ЦЯЛАТА обич от .. някой друг човек?!

Нека ти кажа за Този, Който може да даде на всеки човек, ЦЯЛАТА обич. За Него ти разказват тези късчета обич, стопляли и топлещи сърцето ти посред студа на човешкото ти битие..

Единственият, Който може да снабди пълната мярка на обич, от която се нуждае човечеството. Понеже самият Той е изтъкан от Любов. Любов, която дори смъртта не можа да спре! Любов, която не само беше готова да даде живота си за хората, а и наистина го направи.

Неговото име е Исус. Исус от Назарет. И всяка частичка обич, която някога е докосвала твоето сърце е била частичка от Него, Неговият зов към теб, трохичките по пътя, който те води на среща с Него – разпънатия за твоите грехове Цар! И възкръсналия Господ!

Не Му обръщай гръб... И не бързай да ме обвиниш, че съм „от ония” хора, дето „само за Бог говорят”.. Погледни в сърцето си, нима можеш да отречеш, че трохичките са там :) ? И нали не мислиш, че аз някак си съм си ги измислила? Та аз не те познавам! Не зная нищо за живота ти! Ако откриваш тези късчета обич, знай, че са поставени от Него там. И че Той те чака да тръгнеш по този маркиран от тях път, където ще срещнеш Него, самата Любов – в пълното и измерение и ще можеш да получиш не поредното късче обич, а ЦЯЛАТА нужна ти любов – завинаги!

въпроси....

Според вас какво би трябвало да се случи, когато едно дете падне в съня си от втория етаж на леглото, счупи си носа и се облее в кръв?


Да бъде успокоено от родителите си?

Да бъде почистено и прегледано за евентуални травми?

Да бъде заведено на лекар?

ДА! Но не и ако си дете в "дом"! ДЪРЖАВЕН дом...

С един нощен възпитател, който се сърди, че някой е обезпокоил безценния му сън...

Това се е случило предишната нощ в дома... Едно от децата е паднало, ударило се е и из цялата стая е имало кръв... Другите са се събудили, СТРАШНО са се изплашили, извикали нощния възпитател..но той ги отрязал... Оправяли са се сами... Не спали цяла нощ, за да се грижат за падналото дете. А възпитателят "наминал" по някое време по-късно - да види кой точно бил паднал.... Добре, че не е набил детето, че е паднало..


А ЗАЩО НА ЛЕГЛОТО НЯМА ПРЕДПАЗНА ОГРАДА Е ДРУГ ВЪПРОС!!!


Познайте дали детето беше отведено на преглед?

АМИ НЕ, НЕ БЕШЕ!

Цялото и лице в областта под очите и в основата на носа беше ужасно подпухнало, и със сини отенъци на места.. Но са и сложили.. ЙОД!!

И това се счита за достатъчно!

Ето това се случва в "дома" ...

Под юрисдикцията на ДЪРЖАВАТА - толкова....


ТУК можете да видите някои кадри с нас и децата - от днес.

БАЩАТА

Когато БАЩАТА

поставя думи на обич,

когато той нежно докосва

душата на своята дъщеря,

тогава кой презрение може да сложи,

и кой би могъл да ограби тази душа?

Тогава тя е скрита от злото,

недостъпна за порочни ръце

неподвластна на погледите,които

примамват, за да разбият нейното сърце...

ДА ЖИВЕЕШ ТИ !

Аз каня Твоя вятър,

призовавам огъня Ти бурен

да вземат от мен страха, слабостта и вината

и с пролятата Кръв

на подарения живот да начертаят контури

Да, аз искам Ти да живееш!

Да бъда Твои очи, уши и ръце!

Да отивам, където ме водиш,

да чувствам,

каквото чувства Твойто сърце!

Искам да познавам свободата!

Искам да живея в обещанията на Кръвта.

Очите ми да виждат чудесата,

които Ти на вярващите в Тебе обеща!

СВОБОДНА В ТЕБ

Събори в мене стените!

Дай ми свобода!

Да усетя вятър в косите,

да съм пак, отново АЗ!

Искам синьото небе,

искам простора пред мен!

Искам свободна да разперя криле

и с мечтите Ти пълен да е новия ден!

Искам в залеза огъня Ти да нося.

Искам с изгрева надеждата да отваря очи.

Никога вече сломена насъщната обич да прося

завинаги в любовта Си ме прегърни!

ТВОЯ

Мога да застана

спокойно пред теб,

мога с обич в очите Ти да се огледам

и зная - ръка ще протегнеш напред,

ще ме докоснеш и

повече няма да страдам...

Докосваш с нежност сърцето ми,

усещам дъха Ти във мен

и знам, че не е мой животът ми

но с любов на Теб, моя Любов, е дарен!

И не искам пак да го имам

- за мен и в мойте ръце,

Твоя искам да бъда,

Твое е цялото мое сърце!!

ДОНЕСИ ЖИВОТ В ПУСТИНЯТА!

Суха, пустинна земя

е болката изсушила 

мечтите, радостта, обичта ми.

С нея бавно идва смъртта

грабеща, крадяща 

вдъхновението, силата и животът ми...

Но там- сред пустотата и смъртта,

Вътре в мен Един живее, 

който сред изпепеляващата сухота

прави сърцето ми от обич да прелее..

него не може да победи сухотата

Него не можа да го срази и смъртта.

Потоци живот насред пустотата

Той от нищото извика

чрез силата на любовта

И дори все още разплакано,

сърцето ми 

намира утеха и мир,

в нежността на прегръдката Му

животът ми

върна се в мен и

с Него напред продължих...

Зная, че болката ми е спътник,

зная- стреми се и докосва ме тя,

докато преминаващ съм пътник

сред тази суха, изнурена земя..

Ала зная също, че в пътя ми

аз имам Верен Приятел,

живеещ вътре във мен,

Приятел, но и Господар на живота ми-

в Него всеки мой враг е  вече сразен!

Зная, че там- сред Пустинята,

зная че сред владението на смъртта

аз имам на Живота победата

И силата му да променя тази земя!

Ти, която изсушаваше,

която ограбваше мойта душа,

Сега ти изсушена ще си,

понеже аз на Живота принадлежа!

Ти, смърт, която изпиваше

всяка капка радост, надежда, живот,

Ти днес победена си,

строшен е вече твоя хомот!

И там, сред пустинята,

виждам изправя се нов

народ, познаващ победата

и гласа на Неговия зов!!

ЗАВРЪЩАНЕ

На силният вятър
с всичко във мен се предавам-
на вятъра, излизащ от Твойте криле
С готовност сега чистотата му
призовавам:
Ела, промени ме!
Възстанови ме като Твое дете!

Всичката кал,
полепнала върху мене,
цялата злоба, дребнавост и жлъч,
нека Любовта ти от сърцето ми вземе,
да върне на надеждата светлия лъч.

Помогни ми да простя
помогни ми да успея,
за злото сметка аз да не държа,
дори пред злия- в мир да мога да се смея.

Съдът на Тебе оставям,
всичко е в Твои ръце,
дори за ревността си забравям,
само искам да съм близо до Твойто сърце..

Искам само да мога
спокойно да гледам Твойто лице,
без борба и тревога
за минало, настояще и бъдеще..

Няма да опитвам даже
Твоето със силата на ръката си да държа!
Нека Духът Ти покаже
пътя, в който искаш от тук да продължа!

Предадох се на Твоя огън,
пояде Той всичко във мен
сърцето ми с меча Ти беше прободено,
за да съм Твоя във всеки нов ден..

Сред болката и топлината
без съмнение знам,
че в името на любовта Ти
без колебание и живота си, ако трябва, ще дам!