вторник, 23 юни 2009 г.

ДОНЕСИ ЖИВОТ В ПУСТИНЯТА!




Суха, пустинна земя

е болката изсушила 

мечтите, радостта, обичта ми.

С нея бавно идва смъртта

грабеща, крадяща 

вдъхновението, силата и животът ми...


Но там- сред пустотата и смъртта,

Вътре в мен Един живее, 

който сред изпепеляващата сухота

прави сърцето ми от обич да прелее..


него не може да победи сухотата

Него не можа да го срази и смъртта.

Потоци живот насред пустотата

Той от нищото извика

чрез силата на любовта


И дори все още разплакано,

сърцето ми 

намира утеха и мир,

в нежността на прегръдката Му

животът ми

върна се в мен и

с Него напред продължих...


Зная, че болката ми е спътник,

зная- стреми се и докосва ме тя,

докато преминаващ съм пътник

сред тази суха, изнурена земя..


Ала зная също, че в пътя ми

аз имам Верен Приятел,

живеещ вътре във мен,

Приятел, но и Господар на живота ми-

в Него всеки мой враг е  вече сразен!


Зная, че там- сред Пустинята,

зная че сред владението на смъртта

аз имам на Живота победата

И силата му да променя тази земя!


Ти, която изсушаваше,

която ограбваше мойта душа,

Сега ти изсушена ще си,

понеже аз на Живота принадлежа!


Ти, смърт, която изпиваше

всяка капка радост, надежда, живот,

Ти днес победена си,

строшен е вече твоя хомот!


И там, сред пустинята,

виждам изправя се нов

народ, познаващ победата

и гласа на Неговия зов!!