"Трохичките" сочещи пътя към Любовта

Колко от нас някога са се замисляли какво количество обич трябва да получи човек, за да бъде стоплено сърцето му, мечтите му да имат почвата на надеждата, в която да растат без да бъдат смачквани от реалността, която никога не ни предлага перфектност?

Е, най-добрият вариант разбира се е да имаш любящо семейство, мъдри и нежни родители, верни приятели, да срещнеш точния човек, който да стане твой съпруг или съпруга, и самите вие да създадете такова любящо семейство за вашите деца..

Но нека се върнем на земята, тук и сега!

Знаете, че това и по филмите го няма :)

В крайна сметка всеки човек разполага с малки частички обич, които получава по един или друг начин, докато междувременно му се налага да се справя с неперфектната и нараняваща реалност на човешките взаимоотношения и обстоятелства..

Въпросът е какво правиш с тези частици истинска обич, които получаваш – дали позволяваш на циничността да те направи корав и независим и захвърляш тази обич като нещо лигаво и мекушаво, или може би приемаш ролята на пораженец, който оправдава своята неудачност с твърде недостатъчното количество от тази обич?

Има и трета възможност – да приемаш с благодарност всяко късче от тази любов, да я „инвестираш” мъдро в сърцето си и да и позволяваш да те променя, да те „облагородява”.

Дори и допирът до тези частици любов да е като болезнено надникване в онази перфектна действителност, която разумът ти знае, че не е възможна на тази земя, дори и копнежите и мечтите, които тя поражда в теб да те предизвикват да „плуваш срещу течението”, за да ги видиш реализирани – точно защото живееш в един счупен свят, който няма да ти помогне и да те насърчи да следваш този копнеж, можеш ли да си представиш да живееш без надежда?
Без мечти?
Без стремежът към онзи, по-добър свят, който си видял през „прозорчетата” на моментите обич, които са идвали неочаквано до теб като посланици на онази различна действителност и са те карали да копнееш за нейната реалност?

И наистина ли смяташ, че е по-добре тази обич, понеже не може да е постоянно измерение, изобщо да не идва и да не „вълнува” сърцето ти?

Понеже току виж те накарала да мечтаеш, а това може да те разочарова и нарани? А нима най-разочароващо и болезнено не е да останеш посред неперфектната човешка действителност, но без никакъв допир до нея – даващата надежда обич?

Наистина ли смяташ, че не е редно да даваш такива късчета обич на другите, понеже не можеш да им дадеш ЦЯЛАТА обич, от която се нуждаят?

А кой ти каза, че ТИ трябва да можеш да дадеш ЦЯЛАТА обич? И смяташ ли, че самият ти може да получиш ЦЯЛАТА обич от .. някой друг човек?!

Нека ти кажа за Този, Който може да даде на всеки човек, ЦЯЛАТА обич. За Него ти разказват тези късчета обич, стопляли и топлещи сърцето ти посред студа на човешкото ти битие..

Единственият, Който може да снабди пълната мярка на обич, от която се нуждае човечеството. Понеже самият Той е изтъкан от Любов. Любов, която дори смъртта не можа да спре! Любов, която не само беше готова да даде живота си за хората, а и наистина го направи.

Неговото име е Исус. Исус от Назарет. И всяка частичка обич, която някога е докосвала твоето сърце е била частичка от Него, Неговият зов към теб, трохичките по пътя, който те води на среща с Него – разпънатия за твоите грехове Цар! И възкръсналия Господ!

Не Му обръщай гръб... И не бързай да ме обвиниш, че съм „от ония” хора, дето „само за Бог говорят”.. Погледни в сърцето си, нима можеш да отречеш, че трохичките са там :) ? И нали не мислиш, че аз някак си съм си ги измислила? Та аз не те познавам! Не зная нищо за живота ти! Ако откриваш тези късчета обич, знай, че са поставени от Него там. И че Той те чака да тръгнеш по този маркиран от тях път, където ще срещнеш Него, самата Любов – в пълното и измерение и ще можеш да получиш не поредното късче обич, а ЦЯЛАТА нужна ти любов – завинаги!