Застанах на ръба
и разтворих ръце,
поисках да летя,
но закрещяха гласове:
„Не може! Нямаш крила,
невъзможно е човек да лети!”
Ядосани крещяха с пълни гърла:
„ Да не си посмяла! Спри!”
Погледнах тъжно тази тълпа от слепци,
В неизвестното прекрачих без страх,
За да догоня моите мечти и...
С крилете на вярата полетях..!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар