САМА

Стоя сама, отново, пак стоя сама
И очите ми се вглеждат в мрака..
И, ах как искам да е там,
да видя протегнатата ти ръка,
да ме улови и отведе нататък...

Да ме прегърнеш,
да ме носиш близо до сърцето си.
Да могат поне за миг очите ми да зърнат
Земята у дома, където Цар си ти..

Ала мракът е около мен
и с ледените си пръсти мачка душата ми
Превърнал е в болка всеки мой ден
и с облаци гъсти задушава копнежът,
мечтата ми..