ВСЕЛЕНА ОТ ОБИЧ

Мисълта ми е полъх,
просто лъх във нощта,
по-бърза от птица,
окрилена от любовта.

Затварям очи и ти си до мен,
няма пространства,
няма го забързаният ден,
Просто ти и аз...
И цяла вселена от обич...
Твоите очи...
Нежна усмивка..
И аз съм щастлива..

Мисълта ми е бърза,
няма какво да я спре!
Тя тича към залеза,
при тебе да ме отведе..

За миг докосва звездите
и пак бърза към теб,
понеже блясъка на очите ти
вижда в тях отразен..

Копнеж в сърцето ми запали,
във топла обич той се разгоря,
когато с твоя вятър погали
тъй нежно моята душа..

Когато ме гледаш,
губя се във твоите очи,
света и всичко изчезва,
отново сме само аз и ти...