Очите ми отворени широко
Твойта светлина съзряха.
В сърцето ми проникна тя дълбоко,
Чудо стори в мен,и за миг лъжите спряха.
В този миг видях светът реален
Истината Ти пред мен откри:
Как живеем във затвор коварен,
Затваряйки за истината собствените си очи.
Увлечени от грижи ежедневни
Устремени незнайно накъде
Влюбени,сърдити или разгневени,
Оставяме се мракът да ни изяде.
Един живот лишен от смисъл
Един непрекъсващ кръговрат
В плен на черна,чужда мисъл:
Робите послушни към смъртта вървят.
И се мислим за всесилни,
За господари на света,
Че хомо-сапиенс са много умни
И все по-огромна става гордостта.
„От нас зависят нашите съдби,
Единствено човекът може да ги създаде!”
И с блаженство скланяме глави
Пред сглобеното от собствените ни ръце.
И няма”непознати сили”,
Чудеса,както смятали преди,
Всичко хората са разгадали,
Даже”Бог”науката ще обясни!
...Ала обяснението трудно се удава,
Когато те докосне Господната ръка.
Тогава в теб самия чудо става,
Очите ти различно проглеждат към света.
И не можеш да се върнеш,
За нищо на света не би се спрял,
Щом назад се обърнеш
И видиш затвора,в който би умрял!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар