четвъртък, 28 февруари 2008 г.

ТИ МЕ НАМЕРИ 2005г

Когато сядам пред платното,
Отново се замислям аз,
Как Ти направи мене:
Извая ме от кал и пръст.

И,видя Ти се угодно,
Дари ме с Твоя дъх,
Да живея ме направи,
С любов положи всеки щрих.

Накрая с обич ме погледна
Докато стоях във Твоята ръка,
Видя живота си във мене
И ми каза:”Ти си Моя дъщеря!”

После ме роди в света
И порастнах без да Те познавам.
Не познавах бащина ръка
И греха започна да ме завладява..

Светът ми каза ,че съм грешка,
Че в него няма място за мен,
Че ме е отхвърлил и няма,
Няма да има щастлив за мене ден.

Изпрати лъжата,
Като проходилка за греха,
Бях никоя,бях ничия,
Започнах сама да търся смъртта.
Но тогава Ти ме намери
И безусловно ме прие,
въпреки калта по мене,
прегърнаха ме Твоите ръце.

Ти изгони лъжата,
Застана между мен и смъртта.
Припомни ми кой Си,
Припомни ми ,че Си моят Баща!

Вече не съм ничия,
Ти ме взе и ме заведе у дома,
Даде ми Своето Име,
Направи ме едно от Твоите деца.

А светът?О,той избягаJ!
Избяга далече със своите лъжи.
Смъртта и скръбта заедно със вината
ЗАВИНАГИ на Кръста Ти победи!!

И сега стоя пред платното,
Пред неговата белота,
В него се оглежда животът ми
-нов,облечен в Твойта чистота.

И всеки щрих,който нанасяш
Рисува Теб върху мен.
Срещам погледа Ти ,о,Боже,
И по-щастлива съм с всеки нов ден.
Какво мога да кажа?!
Как мога днес да Ти благодаря?
Господи Исусе,ОБИЧАМ ТЕ!
Татко,Ти Си най-добрият Баща!Благодаря Ти!

Няма коментари: