от всякъде стомана и бетон,
наоколо царуват
мърсотията и прахоляка
напластени щедро
върху градския балкон
и сред бумтежа, яростния
рев на милионната ни столица,
кътащи душички в шепи
оцеляват смачканите хорица…
с поглед сведен надолу,
по-тежък от торбите със лук,
със сърце износено, старо,
но живеещи- сякаш напук!
На ъгъла свита
старица проси за хляб
като смачкан лист хартия
е живота в погледа сляп…
потоци от хора
потоци коли
забързани, убити от умора,
дали сред хората човеци има
останали?
В кофата, сред боклука
Рови малко дете
В своя «лов» търси наслука,
Нали все нещо трябва да се яде…
В съседната кофа прехрана си търси
С поглед на животно,
Не на човек,
Старец съсухрен и мръсен…
Ето такава е улицата на 21-я век…..
Няма коментари:
Публикуване на коментар