РАНА

Пусто и тихо стана във мен

Някой открадна

Писъка на мойто сърце!

Дали на илюзия живеех във плен

Или истински все пак бяха те?

 

Не знам,

Тишината затрупа

Болката с длан,

Нежелана, ненужна,

Но боляща

Скрита в душата ми

Пулсира

Рана кървяща…

 

А вътре- нищо!

Просто суха земя..

И аз крачеща в нея

Безумно, безумно сама…

 

Не знам дали

Истинска беше

На приятелството

Нежната длан,

Погледа, усмивката,

Оставащи все по-далече,

Избледняващи сред

Пейзажа от студ

До болка скован…