ДАДЕ МИ СЕБЕ СИ В ТЕБ

Мислех, че съдба злочеста

Отредила е за мен

Да живея без баща

И често

Проклинах аз рожденния си ден..

 

Но дойде деня, когато

Срещнах Бащата и осъзнах,

Че винаги край  мен е бил,

Че именно негова била е ръката,

С която тъй нежно ме е крепил…

 

Сред любовта му

 аз пак бях дете,

Обсипано с обич,

Обич, която никога не може да спре

 

В любовта си, той ми даде

Също себе си в теб,

За да виждам благостта на

Очите, онези вечни очи,

Които с усмивка ме гледат,

Онези нежни очи…

Които говорят без всякакви думи,

Които казват: «ЖИВЕЙ! ПРОСТО БЪДИ!»

Очите на татко, гледащи ме от твойте очи!