ДДЛРГ

Създадени бяха

да бъдат поени с любов

да бъдат безценни и

да изваят свят красив и нов..

 

Ала безумната зима

На хорските сърца,

Отрече че ги има,

Захвърли ги и

Повече не ги видя..

 

И като зеленина под

Тежък камък

Деформирани и бледи

Растяха в сухата земя

 

Деформирана и бледа

Беше в тях и любовта

 

Но камъка ще се намери

Кой да отмести!

Ще се намери приятелска ръка,

На някой, който му пука,

Някой водещ пролетта!

 

Дано успее да разпука

Ледената хватка на студа,

Да извади и покаже

Скритите на светлина!